Работата в студио – 7 основни разлики между живия концерт и звукозаписа на песен

Част 1

В тези две части ще ви представя 7 основни разлики между живият концерт и работата в звукозаписно студио ( Част 1 ) и телевизионно студио/на терен ( Част 2 ). 

Поканата!

Когато за първи път влязох в студио на запис бях 10-11 годишен. Случи ми се така, че трябваше да се науча що е то звукозапис по шоковия метод, а не по мекия и постепенен метод ( Виж: Страх ме, но много искам да пея пред публика! 2 варианта за справяне със страха. ) И трябваше да се справя отлично.

Тогавашната главна музикална редакторка на детска музикална редакция към БНР , Адриана Ковачева, звънна на баща ми и го попита за момче, което може да запише детска песен в дует с момиче на същата възраст. Тогава баща ми, композиторът Димитър Кърнолски работеше в 73-то училище в София и имаше вокална група. Помня, че той със страх попита дали може ли да е сина ми. Аз присъствах на този разговор случайно и за това го помня. Тогава дори и не знаех за какво става дума, що е то звукозапис.

Историята на песента.

Песента беше написана за една вечер от композитора Петър Ступел и трябваше да е сигналната откриваща песен на детският концерт от прегледа „Нова българска музика“, който се привежда всяка пролет вече десетки години в зала „България“. Организатори във времето са били БНР, БНТ и Съюза на българските композитори. Освен всякакви оратории, симфонии, камерна музика и балет имаше един ден, в който се представяха детските забавни песни. В друг ден се представяха детските хорови песни.

Не помня кой беше автора на текста и моля да бъда извинен. Но знам, че трябваше да се научи за един ден и УТРЕ Е ЗАПИСА. Ние с баща ми веднага се хванахме да я разучаваме. След това отидохме в дома на г-жа Ковачева. Там той ме представи, а тя ме одобри. И на следващия ден вече сме в Първо студио на БНР. Там за първи път срещнах Хилда Казасян, която вече беше записала песента „Малки и големи“ с актьора Тодор Колев. Тя си беше като у дома в Радиото, докато аз не знаех на къде точно да погледна. Не знаех как да скрия притеснението си от това, че не знаех какво ме очаква.

Когато срещнеш товарния влак челно!

Работата в студио - 7 основни разлики живия концерт и звукозаписа на песен – Част 1

За шока от първото впечатление може да се говори много, но все пак си представете една зала, която е и концертна и е звукозаписно студио как се отразява на детската ми психика. Тя е огромна, а аз и сега не съм с някакъв впечатляващо висок ръст. Както и да. Това някак си можех да го приема, но това, че баща ми ме беше натоварил психически с очакване за прекрасно свършена работа от мен ме смазваше. Ами ако не се справех!? Да не говорим, че след записа трябваше да изпълним тази песен на откриването на детския концерт в зала „България“. Тук говорим отново за шоковата терапия от онази предна статия.

Оказва се, че тонрежисьорите се намират на един вътрешен за студиото втори етаж. Нямаме пряка видимост. Но пък чуваемостта през тези Нойман микрофони за тях е повече от прекрасна. Мина настройката на микрофоните, композиторът Филип Павлов свиреше акомпанимента на огромния за детските ми представи черен роял, а ние с Хилда трябваше да пеем. Имахме и двуглас.

За разликите с концертната дейност.

А сега към темата на тази статия. Никой, дори и баща ми, не ме беше подготвил за това как се прави звукозапис. Стоях препариран и не смеех да мръдна.

Първо.

Всеки певец трябва да знае за звукозаписа, че НЯМА КОЙ ДА ТЕ ВДЪХНОВЯВА ПО ВРЕМЕ НА ЗАПИСА. С други думи няма обратна връзка с публиката. Пееш си сам и трябва да го направиш така, че хората да си мислят, че пред теб е имало стохилядна публика. И тази публика е крещяла неистово името ти, вдъхновявала те е и те е обожавала. Е да, ама публика НЯМА в студиото. Понякога, както е в Първо студио на БНР тонрежисьорите са едни невидими хора, които имат само гласове. Очевидно имат и уши развити доста над средното музикално ниво, защото чуват всяка мааааалка грешчица и се опитват да накарат певецът или музикантът да я поправи.

Второ.

Този невидим глас не само че чува всичко, но изисква много. Той е обучаван да „чува“ емоциите в гласа: усмивка, тъга, радост, плач. . . Ако си мислите, че ще минете просто така покрай ухото му много се лъжете. След като изпяхме веднъж песента в ушите ни се чу: Чудесно, деца! А сега хайде да го направим с повече усмивка. Мартине, моля те, не се притеснявай. Отпусни си гласчето и просто пей!

Как се пее просто не знам, но това не ме успокои. Както и да е. Минахме нататък и започнахме да правим дублите, от които ще се избира после за финален вариант.

Третото.

Понеже тук разказвам историята на песен, която е записана от деца трябва да уточня, че от нас се очакваше да записваме на части. Примерно целия куплет или целия припев. Това е важно да се разбере. Връщам се към момента с липсата на подготовка. Ако се готвите за звукозапис трябва да сте готови да започнете песента или пиесата си от всяко възлово място: в края на изречение, между два такта по време на пауза, дори и по средата на изречение. И тук е трудността! Трябва да продължите със същото настроение, сила, отношение. . . Не бяхме готови за това и се налагаше да записваме на по-големи части.

Четвърто.

Не бях готов да чуя и позная гласа си след записа. Шокът от това да чуеш гласа си „отстрани“ е голям за всеки. Обикновено ние не харесваме гласа си. Не сме свикнали с него и това се обяснява много просто. Когато говорим чуваме собствения си глас чрез ухото си и чрез костната ни система. Така наречените резонаторни кутии в тялото ни ни предават вибрациите на гласа ни чрез костите. Този своеобразен микс ние възприемаме различно от чистия звук, който чуват ( чуваме ) от някого, когото слушаме да говори или пее. Същото е и за записа.

Пето.

Често се случва така, е хората, които работят в студиото чуват за първи път песента. Ако не присъства вокален педагог, автор или друг съпричастен към процеса по създаване на песента професионалист може да се окаже, че се доверяваме на вкуса на тонрежисьора. Това, разбира се, има и добра страна, защото той ще е нов и непредубеден слушател и съветник. Но също така няма никаква гаранция, че ни познава добре, че разбира от този стил музика или че има понятие как да ви вдъхнови да пресъздадете желания образ в песента.

Работата в студио - 7 основни разлики живия концерт и звукозаписа на песен – Част 1

Публиката е консуматор. На нея представяме готов продукт и питаме постфактум дали и харесва. В студиото ние практически „готвим“ нашата творба. Добавяме различни подправки, променяме някои съставни части и т.н. Все неща, които публиката дори и не знае, че се случват.

Шесто.

Вие това го знаете и без мен, но все пак! В студиото можете да се върнете и на другия ден и да продължите работа по песента. На концерта имате право на един опит. Каквото покажете – това е! Тоест, трябва да сте готови преди концерта на 1000 % с всичко, което ще правите на сцената. В студиото имате шанса за поправка.

Седмо.

Свободата да правите това, което искате по време на звукозаписа е нещо, което на сцената не може да си позволите. По време на студийната работа можете да сте по дънки, анцуг, рокля, костюм като за делова среща или както вие най-удобно. Единствено облеклото ви не трябва да създава шумове при движение, защото микрофоните са изключително чувствителни и улавят всеки звук. На сцената се съобразявате с много неща, които са част от вашето шоу. Външен вид, костюм, танци, представяне на песента, поклон, благодарствени думи и каквото се сетите още. Кой е по-добрия вариант вие си знаете най-добре.

В заключение!

В общи линии това са седем основни разлики в работата на певецът на сцена и в студио. По тази тема вероятно може още много да се пише, но аз ще ви кажа от опит – ако не опитате само ще ви се струва, че съм ви говорил неща, които уж знаете, но дали са верни не сте сигурни.

Във ВТОРАТА ЧАСТ на този материал ще ви представя 7 разлики между работата в телевизионното студио и концерта.

Не се колебайте да се свържете с мен ако ви предстои събитие на сцена. Можете да ме намерите ТУК или на линковете по-долу.

 

При интерес можете да намерите книгата ми „Пеещото тяло“, като натиснете върху заглавието ѝ или ТУК.

 

Ако възникват въпроси можете да ми пишете ТУК!

Също така можете да ме намерите във Facebook!

Присъединете се към групата за Сценично поведение!

Подпишете се в канала ми в YouTube!

Присъединете се към моя канал в Телеграм!

 

УСПЕХ!

No comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *