Работата в студио – 7 основни разлики между живия концерт и работата в телевизионното студио
Част 2
В тази Част 2 продължавам да ви представям 7 основни разлики между живият концерт и работата в звукозаписно студио ( Част 1 ) и телевизионно студио/на терен ( Част 2 ).
В очите на публиката!
Видеоклиповете на песни са нещо, което освен маркетинговите си цели има и целта да вдъхновява последователите. Често последователите мечтаят за живот като този от клипа, но дори нямат представа какъв труд е това. Красивите картинки с балансирани цветове, прекрасните истории и усещането, че това може да ти се случи и на теб подлъгват много хора, че едва ли не всичко става за десет минути в студиото. Добре, че в последно време социалните медии и Интернет показват все повече от кухнята на една или друга професия. Певците също не са „пожалени“ от тази тенденция и дори сами показват част от работния процес.
Историята на песента
Преди повече от четиридесет години песента „Оркестър“ ( Натиснете името на песента, за да я чуете и видите! ) бе създадена и представена на публиката. Автор е моят баща композиторът Димитър Кърнолски. Освен музиката той написа и текста. Самата песен разказва за това как добре се забавляват децата с измислени музикални инструменти и вдигат врява до небето. Но кой ли не го е правил!? Ако не било духова музика ще е рок или поп. . .
Решението.
Преди малко повече от десет години аз реших да запиша някои от песните на баща ми, но като ги пречупя през призмата на възрастния човек и при това мъж. Наложи се някои от текстовете малко да преработя. На други пък аранжимента направих изцяло на ново. С годините някои електронни звуци и технически постижения остаряват и реших, че е нужно да ги осъвременя. Не на последно място и тоналностите, в които са направени аранжиментите бяха за деца, а не за мъжки глас – баритон.
След първата пробна звукозаписна сесия определих проблемите в изпяването, определих и някои интерпретационни проблеми и тях също реших. Някои от песните отпаднаха, но пък други се появиха на тяхно място. На втората звукозаписна сесия вече бях напълно готов и записах три от песните, които бях избрал. Трябва да отбележа, че говора за пеене само. На третата сесия записах и останалите песни и оставих всичко в ръцете на звукорежисьора Христо Карагьозов, който свърши чудесна работа. В този проект съм въвлякъл и други известни личности. Аранжимента на една от песните направи Слави Николов от „Б.Т.Р.„.
Резултата.
Разбира се, че ние мечтаем за едно, но суровата действителност ни принуждава да направим друго. Поради липса на огромен бюджет за видеозаснемане се обърнах към моя добър приятел DJ T6O. Той освен другите музикални, редакторски, организационни и диджейски дейности се занимава и с видеозаснемане на клипове. Обсъдихме с коя песен да започне проекта и какъв клип да и направим. Речено – сторено.
За разликите с концертната дейност.
И така, време е да ви представя седемте разлики, които са може би най-основните в работата на певеца по време на концерт и по време на видеозаснемане в студио или на терен.
Първо
Нали знаете вече от предния материал ( можете да го прочетете ТУК ), че в студио се влиза подготвен? Така опитах и аз да направя. Избрахме песента „Оркестър“ за направата на първото видео. За целта наех студио с нужното осветление, DJ T6O си донесе нужното техника за заснемане, гримирах се, облякох се. . . така де. Всичко си беше по план. Но! Знаете за това вечно присъстващо НО, нали? Първото нещо, което трябва да направите е да знаете, че при заснемане на видео към песен трябва да ПЕЕТЕ наистина, но върху вече направения запис на гласа ви.
Всеки, който си мисли, че е лесно нека опита. Трудността се крие в това, че често пъти по време на звукозаписа ние правим неочаквани промени в начина на изпяване. Понякога мелодията, а понякога някоя ритмична фигура или просто пауза. . . Това, което искам да ви кажа, че ако не сте били готови за звукозаписа в студиото, това значи да можете да повторите три пъти песента по един и същи начин, значи разчитате на импровизация по време на записа. А това води до нуждата в последствие да наизустите това, което сте направили в звукозаписното студио. Трябва ви, защото предстои да направите НАХСИНХРОН или просто да синхронизирате записаната песен с отварянето на устата ви. Това е нещо, което трябва да се направи с цялото напрежение, които има лицето и най-вече устата, докато пеете на концерт. Препоръчвам да пеете наистина здравата по време на видеоснимките. Вижда се, когато певеца маркира!
Да, на концерт можете да спрете да пеете и да „дадете“ думата на публиката или просто да кажете нещо, но по време на снимки има друг „началник“ и това е режисьора. Той казва кое и как да се случва. Той вижда цялата картинка в главата си предварително. Добре де, поне така трябва да бъде.
Второ
Има една основна разлика между образа, който създавате за концертна дейност и този за видеозаписа. Не е изключено да съвпаднат, но това е рядко. Режисьора и сценариста създават абсолютно нова история, която с ваша помощ и вашата песен пресъздават. Опитвам се да ви кажа, че ЗВУКОЗАПИСА е крайния продукт на певеца, а не ВИДЕОКЛИПА към песента. Той, видеоклипа е продукт на режисьора и екипа, с който работи. Така че певецът има по-скоро актьорска работа в клипа.
Трето
Ако на концерт имате една цялостна програма и трябва да я следвате, то по време на снимането на клип може да се наложи да смените мястото на снимките и да продължите утре. А ако случайно ви трябва и сезони да заснемете песента може да бъде снимана в три или пет снимачни дни, но разпределени в на няколко месеца. Например песента „Вярвам“, която написах за Патрисия Симеонова е точно такъв случай. Можете да я видите ТУК!
Всъщност по време на снимането на видеоклип работата е разделена на много малки фрагменти. Голяма част от кадрите са с дължина секунди, но режисьора има нужда от тях и това прави заснемането по-бавно, но пък се очаква по-добър краен резултат. Повече гледни точки.
Четвърто
По време на концерт може да няма камери, но ако има те са от една до няколко и вие знаете къде са. Също така често знаете коя работи, защото има светеща червена лампичка на тази, която в момента записва. Това означава, че вие можете да направите контакт чрез тази или онази камера с телевизионната ви публика в последствие. Изисква се опит, но това не е умение, което да не може да се усвои бързо.
Друг въпрос е какво става по време на видеозаснемането на клип към песен. Тогава имаме работеща само една камера. Както споделих вече ние „говорим“ само на нея. За да имате поглед от ляво тази камера трябва да спре да работи и да се премести, а вие ТРЯБВА ДА ЗАПАСИТЕ настроението, с което до момента се играли ролята си. Да не говорим за позиции на тялото, ръцете, погледа. . .
Пето
Понякога за един концерт певците не сменят нито веднъж костюма си. При снимането на видеоклип често пъти се налага да се ползват два и повече костюма, различни прически, специални ефекти и грим… Това значи различни образи, които трябва да се пресъздадат в кратък период от време. Да са устойчиви и различни, но и да са добри. Певецът трябва да се превъплъщава и да играе като носител на Оскар за главна роля! Понякога може да се наложи да правите неща доста неприсъщи за певците. Може да режисьора да поиска да пеете надолу с главата или да сте до устни потопени във вода. . . При това вие така трябва да имитирате пеене, че никой да не си помисли, да не си спомни, че вие всъщност само се преструвате, че пеете!
Шесто
Ако по време на концерт ви гледат стотици или хиляди грейнали лица, които ви харесват и искат да са като вас по време на заснемането на видеоклип нещата не стоят съвсем по същия начин. Доста прилича на звукозаписа в онзи момент, когато стоите самички в студиото и нямата обратна връзка за това дали на публиката и харесва това. По време на снимките има много хора от екипа, които си вършат работата и са изцяло на ваше разположение. Тяхната работа е от това да опънат кабелите за осветлението, да подредят декора до това да ви снимат, да ви гримират, да ви облекат но не и да оценяват работата ви от гледна точка на публиката. Да не говорим, че повечето от тях дори не виждат това, което оператора и режисьора виждат в монитора по време на снимки. Нямат и най-малка представа за идеята какъв трябва да е крайния продукт. Така че тяхното мнение дали сте се справили добре не е реално. А това е проблем, защото вие имате нужда от подкрепата на публиката, но нея я няма в студиото, уви!
