Тялото не може да лъже ако не го научим.

 

Преди много време, стотици хиляди години, когато човечеството се е раждало и е започвало своето развитие обмена на информация е бил чрез движения и нечленоразделни звуци, гримаси и пози. Всичко това се нарича език на тялото. Ние можем да го наблюдаваме и днес в общуването на животните. Езика на тялото се е вкоренил дълбоко в съзнанието на човека и ежедневно е голяма част от общуването ни. Все пак да не забравяме, че ние сме си най-обикновени животни, само дето можем да говорим и пишем. А да, и да се смеем.

Език на тялото

За съжаление повечето хора «говорят» на езика на тялото инстинктивно. Но пък всички разбираме основните послания на този език, дори когато са изпратени от чужденци. Има жестове, гримаси и позиции на тялото, които са познати на хората в целия свят. Очи, които избягват да срещат погледа на отсрещната страна значат добре познати неща – страх, търсене на изход, признаване на превъзходство ( спомнете си как се прави поклон пред висшестоящи ) и други.

Дълбок поклон

Всеки човек се възхищава на добрия актьор. Мисли за това как успява да направи така, че ръцете му да треперят точно толкова, колкото трябва, да се смее или плаче, да е ядосан. . . Истината е, че има достатъчно методики за обучение, които създават от обикновения човек актьор. Това се учи. Разбира се, че таланта е важен, но пък всичко се учи.

Получил Оскар

Обикновено пиша за певците и техните проблеми на сцената, а днес звучи сякаш споделям мислите си за театъра, но повярвайте ми, всичко това, което написах до тук се отнася със същата сила за певците. Приликата е повече от очевидна. Просто трябва да знаете, че не може да излезете на сцената и да очаквате всичко да се случи от само себе си.

Ако отделяте всеки ден време за развитие на певческите си умения защо смятате, че не трябва да отделяте време и за актьорските, танцьорските , езиковите си и други съпътстващи сценичните ви проявления знания и умения? Например как да ползвате обикновен микрофон като сценичен партньор. Сценичните изкуства са смесени изкуства и човек, за да е добър трябва да познава и владее всички съставни елементи на своята работа.

Да се върнем на тялото. Разбира се, че има много примери за това как певци успяват в световен план да са на върха в професията и без да са някакви особено образовани актьори или танцьори, но зад такива изпълнители често се крие шанса да са родени във времена, в които всичко се е раждало и е било ново. Информацията е била трудно достъпна за средностатистическата публика. Да вземем за пример Joe Coker , който остави много кавър версии на известни песни, които са по-популярни от оригиналите си, но няма нито едно шоу, за което да кажем, че актьорски се е представил страхотно. Да видим същото с певците и групите малко преди него – Beatles, Rolling stones, Queen ако махнем Freddy от конфигурацията. . .

Списъкът е много дълъг. Но да, може и без да си завършил театрално-музикален колеж или академия да станеш звезда. Но в днешно време и особено след Michael Jackson е все по-наложително певците да умеят да танцуват, да са актьори, да имат стайлинг, който да е вдъхновява и да е различен. Изключения в съвременния шоубизнес има и те са от рода на Adel, Ed Sheeran и други подобни, които залагат на песни с текстове, а не на шоу.

Какво е решението? Трябва да научим тялото ни да лъже, че преживяваме това, което разказваме. Защото една минута, колкото понякога е паузата между песните не можем да се настроим за съпреживяване на следващата песен. Защото трябва да задействаме навиците, които сме създали за изпълнението на тази песен – усмивка, танцови стъпки, сълзи, искрящи от щастие очи или нещастно смъкнати рамене на човек, който е загубил безнадеждно всичко. . .

Репетиция в театъра

Това е, което правят актьорите в репетиционния процес – заучават жестове и пози, които карат мозъка да командва глас, мускулатура, очи да реагират по определен начин. Така се настройват. Как се постига? За целта ни трябват много упражнения преди публиката да ни повярва, че преживяваме песента. Не случайно в театралните училища актьорско майсторство се изучава 3, 4 и повече години.

Тялото не може да лъже ако не го научим.

Съвет: Научете го!

Ако възникват въпроси можете да ми пишете ТУК!

Също така можете да ме намерите във Facebook!

Присъединете се към групата за Сценично поведение!

No comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *