Как се става стендъп комик – 12 основни съвета, които ще направят вашето първо stand-up comedy шоу незабравимо и уникално

Stand-up comedy

Как се става stand-up комик или комедиант? Тук терминологията позволява да използваме и двете думи, така че не се притеснявайте може да се наричате комик или комедиант – едно и също е. Съветите са от лични наблюдения, опит и размисли и не претендират за изчерпателност, но претендират за професионален поглед и доза хумор.

Както виждате още от второто изречение започнах да споделям знания. От къде тръгна всичко това, че да започна да разяснявам как се става стендъп комедиант? Обичам да се смея. Обичам да разсмивам. Понякога ми се отдават и двете, а понякога. . .нито едното от двете. Та в последно време гледам stand-up comedy ( стeндъп комеди ) и много се забавлявам с част от тях. Други гледам с позата на проф. Вучков „Ръцете на главата” и с неговата физиономия, която казва „По-зле не може, нищо, че съм оптимист!”. Добавяме и частици изненада и недоумение в погледа и вече можете да си ме представите, нали? Но да не губим време.

Съвет №1, който се състои от три подсъвета. Първо – спрете да се притеснявате от излизането на сцена и говоренето пред публика! Второ – спрете да се притеснявате, че може да ви мине да не се притеснявате да излизате пред публика и да говорите! Трето – пригответе се да излезете на сцената и да почнете да обиждате по възможно най-грозния начин хората в публиката и да псуете като подуенски хамалин, който разтоварва сам четвърти вагон с цемент. На третото ще се върнем отново по-късно. Не разтоварването на цемента, разбира се.

Съвет №2. Да караме по реда на номерата. След като сте си намислили смешките и вицовете, които ще разказвате е редно да излезете на сцената. Там ви очаква микрофон на стойка. Някой ви е представил и публиката от уважение ще ръкопляска. Това, че не ви е чувала името не е страшно. Дори за сега е плюс. Със забързана походка от вида „Закъснявам да взема детето от детската градина” излизате на сцената. По спешност се сдобивате с микрофона от стойката, който кротко и безмълвно ви е очаквал.

Разбира се, че трябва да поздравите и, внимание, за повече авторитет и привличане на вниманието започвате да поздравявате много кратно. Поне седем или осем пъти трябва да кажете „Здравейте”, „Здрасти”, „Привет” или каквото там казвате. За да подсилите ефекта от повтарянето викате силно в микрофона. По този начин се случват няколко неща. Тонрежисьора е алармиран за вашите „умения” за работа с микрофон, понеже вече е оглушал от поздрава ви. Публиката е престанала да ръкопляска изплашена от шума, който сте вдигнали. Роднините ви в публиката са се почувствали щастливи, че сте толкова смел, и готин, и интересен и изобщо сте върха.

Тук, за да съм максимално точен в съветите трябва да ви обърна внимание и на нещо друго, което допълнително налива масло в огъня. Докато поздравявате ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да НЕ гледате публиката. Въртете се във всякакви посоки и гледайте надолу сякаш сте си изпуснали последните десет стотинки на земята тук някъде. Така показвате, че не Тя, а вие сте важните. За да се случи това и за да демонстрирате, че сте у дома си трябва за времето на тези многократно извикани поздрави да си нагласите стойката за микрофона.

Съвет №3. Как се нагласява стойка за микрофон. Първо изтръгнете яростно с едната си ръка самия микрофон. Така го направете, че да има опасност за целостта на ченето ви и с риск да намалите броя на зъбите в устата си, посредством удар с микрофон. После ако не чувствате болка в зъбите  хващате със свободната си ръка стойката и я отнасяте на два – три метра в страни от центъра на сцената. Посоката не е важна! Всички така правят и вие ще го направите. Вие да не сте по-долу от другите. Трябва да отбележим, че публиката е свикнала на това отношение вече и хич, ама хич не ѝ пука и просто си ръкопляска. Това вие къде ходите, какво правите и защо го правите нея не може да я развълнува така лесно. Но за това пък вие сте направили вече контакт с нея и спокойно можете да продължите напред.

Имате и нечуваната до сега опция да използвате микрофонната стойка за бастун от най-нов вид. За целта не я поставяйте много далече, моля. От време навреме просто хващайте стойката, докато говорите нещо и небрежно намерете опора в нея. Така да се каже връзка с майката Земя.

Stan-up comedy with microphone stand. Стендъп комеди с микрофонна стойка на сцената.

Съвет №4. Следва устремното начало на смешният ви монолог. Обикновено започва с думите: „Знаете ли”. Е от къде да знаят всъщност какво ви се било „случило” вчера на „Женския пазар”!? Друг въпрос е вие дали знаете къде е той и кога последно сте го посещавали ако знаете къде е. Но това за вашия разказ не е важно. Нали сте намесили за автентичност географско понятие или градски пейзаж, който всички познават!?

Допълнителни бонус съвети към Съвет №4. Много е важно микрофона да се държи опрян в брадата ви и насочен към тавана. Но този начин постигате няколко неща. Първо – публиката вижда лицето ви, което не е маловажно. Усмивка без да се видят зъбите не е усмивка според езика на тялото. Второ – показвате, че това микрофона е нещо, което вие добре владеете и не може да се интересувате от съдбата му до степен, че да се мъчите да го насочите към устата си. Ако дори го размахвате като кум по време на сватбената си реч цена няма да имате в очите на ВСИЧКИ тонрежисьори на света.

Stend-up comedy with microphone to the the sky. Комедиант с микрофон опрян в брадата и насочен към тавана.

Трето – насочен към тавана микрофона долавя една малка част от звуковата вълна, аудио информацията, която ви под формата на комик се опитвате чрез техническото средство микрофон да предадете на публиката си. Това засилва обичта на тонрежисьора към вас и интереса му към вашите роднини от женски пол. Четвърто – не е лошо от време на време да хващате микрофона с двете ръце. Пето – ако държите микрофона към долния край на дръжката той допълнително ще губи равновесие и ще добавя колебания в силата на вашия глас.

Hold the microphone with two hands. Дръжте микрофона с две ръце, за да не изпадне.

Шесто – ако го хванете с ръка така, че да покриете главата му ще превърнете вашия глас в любимия на вашата баба звук от телефонен апарат. Все пак ще зарадвате поне бедната жена, която така е свикнала с вас да се чува само по телефона на празници, че за нея внукът и на сцена и звук от телефон ще превърне изпълнението ви в Нова година или рожден ден.

Съвет №5. След сакралният въпрос „Знаете ли?” трябва да обърнете внимание на интродукцията, казано на музикантски език. Лесно е. Няколко думи, които следват въпроса. Ето пример: Знаете ли, че от едно известно време си мисля за националният ни отбор по футбол? Следва бърз преход към експозицията и развитието на материала, като, разбира се, правите – струвате все уж за футбол говорите, но си псувате като пернишки миньор публиката, ръководството на града, парламента и каквото там ви се иска на душата.

Не забравяйте да правите и срамни движения или да пояснявате с жест що е то фелацио, което току що сте споменали девет пъти, но на жаргон. Все пак това е standup comedy и ако ви се струва странно някой да псува и обижда от публиката безнаказано, то вие сте в грешка, а не онзи на сцената.

Съвет №6. Сега да се върна към онова Третото от първоначалния съвет, дето ви споделих и което повтарям няколко пъти вече – започвате да псувате и обиждате наред публиката. Обикновено от сцената не се вижда нищо. Това е така, когато осветлението е добро. Вие като артист не трябва да показвате, че не виждате публиката. Напротив! Вие трябва така да я гледате в очите, поне там където предполагате че са седнали хората и са им очите. Нагло и безпардонно да седите и да не отмествате поглед от тази точка.

Сега ще ви дам един под съвета. Следача, това е силна лампа, която ви осветява движейки се след вас по сцената, управлявана от човешка единица наричана „осветител”, обикновено е насочен и фокусиран на лицето ви. Понякога стига до кръста, а понякога „покрива” цялото ви тяло, но това е на сцени с големи мащаби. Ако се наведете малко светлинната завеса, която следача създава за вас ще бъде избегната до някъде и ще можете да различите силуети и ако сте късметлия, в което никой не се и съмнява, то тогава ще различите и лица в публиката. Направете го! Веднага! Още докато нагласявате стойката по време на Съвет №3.

Защо ли? Само си представете, че днес отборът по вдигане на тежести или по бокс на спортен клуб „Славия” са дошли колективно да ви гледат и да се посмеят вместо да отидат в студентски град на дискотека. Представете си, че както вие не виждате, но те дори и не знаят за това, ги гледате нагло, псуете ги и ги обиждате. Примерно, и това е доста често срещан похват, някои стендъп комици си правят смешките не просто на гърба на публика. Те си правят смешки на дължината на мъжкото самочувствие или женските обиколки. Та представете си седящите спортистчета в публиката и ще разберете, че това ви е предпоследното излизане пред публика. Следващото скорошно и последно е когато публиката ще ви изпрати в последния ви път към „място злачно, място прохладно, дето няма никаква болка и скръб”.

Съвет №7. Ако сте прочели до тук значи имате неустоимото желание да се научите да забавлявате публиката, като я карате да се смее. Тогава благодаря и продължавам със съветите. Научете се да викате от сцената. Да да! Идете на вокален педагог да ви помогне с изнасянето на гласа. Това ще ви спести болки в гърлото и ще ви даде възможност да правите смешките си по-често. Не е гаранция, че ще ви се случи, но поне няма да е пречка някаква загуба на гласа поради неумението да говорите с изнесен глас. Забелязал съм, че успешните стендъп комедианти са едни викащи момчета и момичета в по-големия си процент.

Урок по пеене за stand-up comics

Веднага се сещам за онзи стар виц: Външнотърговска фирма. В офиса на отдел „Азия” седят Петров и Стоянов. Пишат нещо, драскат, пишат… В този момент се чува силното викане на колега от съседния офис „Европа”. Викането не е свързано със скандал. Чуват се ясно обяснения на френски за артикули, количества, срокове и т.н. Петров пита Стоянов: Колега, а бе, защо Иванов така силно вика? Стоянов отговаря: Говори с Париж, колега. Петров леко учуден: Защо не използва телефона тогава?!?!

Колеги комедианти, ако на Иванов му е помогнало на се договори с партньорите в Париж значи и на вас ще ви помогне публиката да ви разбере. Следвайте принципа „Понеже не говоря твоя език ще ти го кажа на моя, но бавно, на срички и ще ти викам в ухото”. Помага!

Съвет №8. След като оправихме динамиката на говорене е време да оправим и скоростта на изстрелване на думите. За целта е добре да отидете на стрелбище, на което се предлага стрелба и с автомат „Калашников”. Когато започне автомата да се пени и зачервява, че не може да изстреля толкова куршуми в минута, колкото вие глупости можете да кажете – готови сте!

Ако това е малко, то без да се притеснявате добавете диалект. Може от крайморските ни градове, а може и от Западна България. Какъвто диалект владеете и си говорите такъв и използвайте. Моля ви, не се правете, че владеете меки или твърди говори ако не ги владеете. Чува се и е смешно, тъжно и неприятно – 3 in 1.

Съвет №9. Ако си мислите, че публиката ще се съсредоточи да ви гледа просто така – лъжете се. Трябва ви нещо да я примамите. Нещо да я накарате да не ви изпуска от поглед. За целта е най-добре да започнете неистово да се движите в ляво и в дясно по сцената. Изненадайте ги. Стигнете до половината път в ляво, например, и се върнете рязко до край в дясно. После на средата на изречението просто тръгнете отново към левия край.

Не че не е пробвано и доказано полезно за изпълнението, но и вие можете да опитате да отстъпите назад и при това с гръб към публиката, докато им говорите нещо мноооого важно за вашата история. На кратко – движете се като свободен електрон или обран евреин. По ваш избор.

Съвет №10. Вашето шоу трябва да е дълго поне една минута повече, отколкото на публиката и е интересно. Дори не мислете да го съкращавате в движение. Всякакви експерименти без подготовка, всякакви импровизации, които не са подготвени предварително са забранени, но пък са интересни. Защо трябва да отегчите публиката? Просто е. Като чуе прощалните ви думи ще ви ръкопляска до четири пъти и половина по-силно от нивото на шум, което е искала да постигне преди да се отегчи. Това е хитроумен ход, който много комици използват с голям успех.

Съвет №11. Прощалните думи. Това е върха на вашето представяне. Това е момента, в който публиката разбира, че и е ред и ѝ се полага да ви ръкопляска. Помните от предния Съвет №10 как ще я накарате да го направи, нали? Чудесно. Сега трябва да сложите точката. Прави се като рязко и без НИКАКВО предупреждение казвате другите сакрални за стендъп комиците думи, моля, добре ги запомнете: „Чао, това беше всичко от мен за днес/тази вечер/сега!”.

Съвет №12. Поклона. Поклон?! Моля!? Аз да не съм неква спаружена бивша естрадна звезда, че да се покланям. Както съм си дошъл, така и си тръгвам. Ареее!

Нещо, което не разбирам и за това ще попитам. За какво служи високото барово столче на сцената, което неминуемо се намира някъде около стойката за микрофон. Не съм виждал много комици да сядат на него. Вероятно за да се казва stand up трябва да седнеш преди това. . . де да знам и аз.

Знам, че не е изчерпателно, но пък като начало това четиво трябва да е достатъчно полезно и информативно. Все пак смятам да отворя онлайн школа за стендъп комедианти и като за без пари е даже в повече. Как ще си докарам ученици и ще ги убедя, че съм гуру в смешките на сцена ако си кажа всичко веднага и то без бой от слависти боксьори или щангисти!?

И още нещо. Ако сте забелязали в целия текст се говори за това как трябва да обиждате публиката и да псувате наред. Има категория комици, които обичат да го правят с близките си, семейството си и най-вече жена си, а някои просто със себе си. За тях ще ви разкажа в платения онлайн курс, както вече споменах.

Чао! Това беше всичко от мен за днес.

 

Ако възникват въпроси можете да ми пишете ТУК!

Също така можете да ме намерите във Facebook!

Присъединете се към групата за Сценично поведение!

Всички

3 коментара

  • I together with my pals were going through the best tactics found on your site and then came up with an awful suspicion I had not thanked the site owner for those tips. These boys are actually as a consequence joyful to see all of them and have in effect extremely been tapping into them. Thanks for genuinely indeed kind and for using varieties of great tips most people are really desperate to be aware of. Our honest apologies for not expressing gratitude to you sooner. Stacia Jordon Peace

  • Good post. I learn something new and challenging on sites I stumbleupon on a daily basis. It will always be exciting to read through articles from other writers and practice a little something from other websites. | Diannne Guss Rosemarie

  • Wow, marvelous blog layout! How long have you been blogging for? you make blogging look easy. The overall look of your website is great, as well as the content! Lynnelle Alva Carmita

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *