Да сочиш с пръст не е красиво, но става и грубо, когато е придружено с думи като:  Обичам те!

 

Така кратко може да се каже някому, когато сочи с пръст от сцената. Тук само с това няма да минем, защото всички знаят, че аз се опитвам да отговарям на въпроса „Защо?”. Първо, защото е невъзпитано в цял свят да се сочи с пръст. Второ, защото езика на тялото казва, че това оприличава ръката ни на пистолет. Всички знаем какво е насочения пистолет, кога и как се използва. Трето, защото всеки жест и вариациите му значат нещо, а да сочиш с пръст значи МНОГО!

pointing - сочи с пръст

Да забелязахте да казвам, че е ЗАБРАНЕНО? Не е забранено нищо, което е оправдано и е в рамките на добрия за стила вкус. Тук мога да напиша не една а цели две дисертации на темите „Що е добър вкус” и „Как жеста може да промени отношението на публиката към нас”. Все пак ще се въздържа и ще кажа само, че НЕзабранено не означава, че трябва да се направи на всяка цена.

Можем да посочим нещо или някого по много различни начини. С цяла отворена ръка, с поглед, с кимване, с целувка както е описано в Библията. . . Преди около четиридесет години на един пионерски тогава, а сега детски летен лагер се влюбих в едно момиче. Десет-дванадесет годишно момче аз не знаех нищо за жестовете. Все още бях доста далече от звателното “г-н Кърнолски”. Реших хитро да я причакам да мине самичка към тяхното бунгало и да и призная, че я харесвам. Смела постъпка, която не си спомням да бях правил преди това. Нямах опита и не си представях нищо друго освен нейното красиво, грейнало от радост лице, което се усмихва широко в знак на потвърждение на взаимни чувства. За да не се чудите какво стана ще ви кажа – нищо от по-горе мечтаното не се случи. Аз я срещнах и спрях, разбира се. Без да видя, че приятелките ѝ идват ЗАД мен започнах да приказвам, но . . . всъщност просто вдигнах ръка към нея и ѝ казах, че я харесвам и искам да „ходим заедно”. Така се казваше тогава. Ясно е, че нищо не се случи, нали? Но сега да продължа за вдигната ръка. Сякаш се опитвах да достигна нещо пред мен, но на нивото малко над лакътя. Дланта ми сочеше надолу, макар, че пръстите бях над нивото на дланта и сочеха под някакъв ъгъл около 35-45 градуса нагоре. Ако сте успели да си го представите ще видите знак СТОП направен с ръка. Аз не само, че не се бях открил, но и бях направил ясен жест да спра обекта на моите тайни мечти да се приближи към мен.

Нещо такова, но нямах микрофон в ръката тогава. Но сега ви е ясно каква нелепа ситуация беше, нали?

Stop

Дали жеста, който ви описах от моите първи трепетни стъпки в областта на интимните отношение е повлиял на решението на момичето се съмнявам много. Но аз помня тази увиснала в нищото ръка-стоп, помня нейното озадачаване и израз на лицето от вида „Ти пък откъде се взе такъв да ме харесваш?” и помня цялата нелепост на ситуацията. Девойките зад мен се изкикотиха, грабнаха я под ръка и я отведоха някъде. Това беше! След години съм се връщал на тази случка. Не помня подробностите – място на лагеруване, името на момичето, дори и годините, на които съм бил помня ориентировъчно. Дори лицето на момичето не помня… Помня, обаче, позициите на мен и момичето на тясната пътека, жестовете, отношението на приятелките ѝ, помня и понякога съм си мислил за случката. Днес, от позицията на човек с житейски опит и знания в областта на комуникацията с публиката и езика на тялото много неща са ми ясни. Лесно и бързо виждам и разбирам проблемите на изпълнителите, но да не забравяме, че не съм онова момче, а вече съм “г-н Кърнолски”.

Това, което бих искал да запомните, след като сте стигнали до тук е, че не е забранено да се сочи с пръст от сцената, но трябва да знаете кога и защо. Дори може да оправдаете сочене с пръст ако казвате на някого, че го обичате. Например ако сте му сърдити и искате да подчертаете, че правите нещо за него, а той или тя. . . и т.н. Разбрахте ме. Сигурен съм. Днес бих казал някому, че го обичам със следващите жестове, като отново правя уговорка, че микрофона не бива да ви смущава. Напротив, той трябва да ви дава допълнителна представа как изглежда тази поза на сцената. Не знам колко хора са правили фотосесия в момента на обяснението си в любов… Ако искаш ръката на жена – да. Има снимки, но обяснението в любов е интимен акт, който мисля, че рядко се фотографира.

А може би е най-добре да не сочите обекта на любовта си с ръка, а просто да му го покажете с жестове, при това всеки ден.

Ако възникват въпроси можете да ми пишете ТУК!

Също така можете да ме намерите във Facebook!

Присъединете се към групата за Сценично поведение!

Всички

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *