Когато става дума за жест и сцена не трябва да забравяме, че жестът е основен елемент от поведението ни и носи послание дори тогава, когато жестът е неволен. Както нееднократно съм казвал жестът може да промени посоката посланието ни на 180 градуса. Нещо повече, може да направи изпълнението ни смешно, клоунада или печално в очите на публиката. Това ли искаме? Това ли ни е нужно?

В този ред на мисли поклонът е жест, който трябва да се овладее до съвършенство. Това е онзи момент, в който публиката „солира”, когато публиката „казва” своето мнение, когато ние трябва да изслушаме и реагираме на посланието на публиката. На нейната обратна връзка. А ние показваме уважението си към нея, като се покланяме.

Не бива в никакъв случай да мислим, че публиката трябва да бъде оставяна да се саморъководи. Напротив! Посредством поклона можем да управляваме още мъничко, още една минута време публиката. Можем да и внушим, че харесва изпълнението ни повече, отколкото тя наистина го харесва. Това е майсторство, което трябва да се овладее с репетиции и опит.

Като начало ще ви обърна внимание на фолклорните ансамбли и техните групови поклони, които траят 3, 4, 5 и повече минути. Но публиката продължава да аплодира, нали? А сега се сетите за последния път, когато сте били на театър и опитайте да си спомните дали толкова много ви е харесала постановката, че да я аплодирате прави. Нещо повече. Да я аплодирате 5 и повече минути под тържествена музика и дълго изреждане на единични и групови поклони на персонажите от спектакъла по тяхната важност за повествованието. Сетихте ли се? И вероятно се сетихте за още мнооого примери, нали?

Мислили ли сте, че това може да се случи на поп или рок концерт? А мислили ли сте, че това може да ви се случи на вас? Ако не сте, то е време да започнете да мислите в тази посока и да изучите тънкостите на поклона. Той е точно толкова важен елемент от сценичното поведение, колкото е костюма, жеста, мизансцена и всички други елементи на вашето изпълнение. А както вече стана ясно, той има мощта да превърне едно не до там отлично изпълнение в силно и бурно аплодирано явление. Вече ви споменах за театралните поклони и поклоните на фолклорните ансамбли. Ще добавя поклоните в балета, в цирка. . .

Овладяването на техниката на поклона изисква мисъл, практика и търпение. Мисъл – за да анализирате текста, поведението си и да направите от поклона си спектакъл или даго направите част от спектакъла. Практиката ви е нужна, за да проверите кое и как се получава при вас. Кое работи и кое – не. Търпението ви е нужно, за да приемете грешките си не като провал, а като стъпка напред. Да анализирате и да намерите правилната посока на развитие. Нужно ви е още камера и пространство на което да се упражнявате. Това е.

Няма да продължавам да обяснявам колко е важен поклона и колко е важно да се владее. Само ще кажа, че той е част от нашето сценично поведение, част от песента и е различен за всяка песен или концерт.

 

Поклонът е предпоследният жест, преди да напуснем сцената. Не го пренебрегвайте! След него остава само жеста на напускане на сцената.

 

 

Ако възникват въпроси можете да ми пишете ТУК!

Също така можете да ме намерите във Facebook!

Присъединете се към групата за Сценично поведение!