Керана и космонавтите, Любо Киров и George Michael – 3 в 1.

Какво е общото?

Това е тема, която аз често пропускам да обсъдя с учениците си. Вероятно, защото в повечето случаи педагогическият ми компас подсказва, че ученикът не е готов. Не би разбрал думите ми по начина, по който ги обяснявам. Търсил съм многократно примери, с които да онагледя, в случая да ОНАЗВУЧА ( каква дума, а!? ) това, които искам да кажа.

Артистизъм в гласа. Нещо, което в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ студентите изучават 4 и дори 5 години, то при певците, вероятно, трябва да дойде „от вътре“. Или както е популярно да се казва – както го чувстват. Така де, ще го почувстват, но има едно НО. За да почувстваш даден текст, защото говорим за текста на песента, трябва да го разбираш. Ако го разбираш – трябва да го изучиш, анализираш. Като го анализираш да си отговориш на въпросите, които би искал да разясниш на публиката. Тоест, ти като артист, какво точно искаш да ни внушиш с този текст. Следват въпроси като: Кому говориш? Какво очакваш от него ( публика, въображаем адресат и т.н. )? Ти самият кой си в тази история? И още други въпроси. Това съм го разгледал много подробно в книгата „Пеещото тяло“ и по-точно в главата за „Анализ на текста“. 

След като зададох толкова много въпроси вероятно е време и да дам някои отговори, нали? Ок, ето какво. Ако искате да разкажете някой виц трябва да променяте физиономията, да жестикулирате или дори да замръзнете и да не мърдате дори с очи, нали? Но, също така трябва да смените настроението в гласа си. Например той, гласът ви, да стане по-изплашен, по-уверен, да чуем смях или плач. . . Именно да ги чуем. Моят баща, композиторът Димитър Кърнолски, казваше: Усмивката се чува.

Крайните продукти на певеца са два – концерт и звукозапис. Всичко останало е продукт на други хора. Като самият звукозапис е да изпее партията си, а не да я запише на звукозаписно устройство. Ако на концерт можете да използвате сценични ефекти, танци, осветление, пироефекти и други, то на звукозапис е ГОЛИЯТ ВИ ГЛАС. Именно гласът ви! Сам без никаква подкрепа. О да, някой ще каже, че може и се слагат ефекти, но на всяка песен ли слагате вокодер или хармонайзер? Не. А тези ефекти, които са свързани със създаване на пространствени ефекти в звукозаписа са извън голямата намеса в артистизма на гласа. 

Защо подхванах тази тема? Защото дълго време търсех подходящ ярък пример за хубаво, артистично и не АКТЬОРСКО пеене. С други думи – пеене, в което се чува различно настроение и отношение във всяка дума, а повторенията на еднакви текстове са свързани с развитие или друг скрит подтекст зад думите. Или както казва моят учител в НАТФИЗ проф. Любомир Гърбев – това е ЖЕСТ В СЛОВОТО. До сега съм говорил предимно за жеста като движение на тялото или части от тялото, които дават информация по визуален път, сега имаме жест в словото или изказа, които предават допълнителна информация по аудио път. Към това трябва да добавим за пояснение, че това са: тембър, смях, примлясквания и всякакви други звуци, които издаваме чрез гласовия апарат, за да създадем цветна и интересна аудио история. Трябва да се внимава с тях, защото лесно стават шум и паразитни звуци…

Ето капката, която преля и ме накара да седна да напиша този текст – Керана и летящите с нея в орбита космонавти. Преди това има много други артисти, от които ще спомена само няколко: Орлин ГорановВасил НайденовМаргарита ХрановаЧочо ВладовскиМария ИлиеваМиро ( от Каризма ), още много други и, разбира се Любо Киров. От чуждите ще кажа само две имена, защото там иначе ще изброявам много дълго: Michael Jackson ( Майкъл Джексън ) и George Michael ( Джордж Майкъл )

Току що Керана и космонавтите пуснаха новият си сингъл „Твойта кожа“. След като го чух реших, че трябва и ето, че пиша за артистизма в гласа. Но най-добре е да чуете песента и ще ме разберете най-добре. Ще видите как имаме „радио театър“ или по-скоро „аудио музикален театър“ без да се прекалява с театралниченето. Вече споменах по-горе, че пеенето на редица актьори е наистина впечатляващо, но то е по-скоро театър. А в изброените от мен певци имаме хора, които умеят да направят всяка дума отделно послание, отделна вселена от чувства без да преиграват. Да чуете и мъката и радостта и най-вече да чуете усмивката. 

Да, когато влизате в студио за звукозапис трябва да можете да изпеете песента три пъти по един и същи начин – динамика, емоция, вярно и артистично. Тогава сте си научили песента и сте готови за звукозапис. Но обърнете внимание на думите. Направете анализ на текста и след това „разкажете“ тази история подобаващо интересно. Само така вашата музика ще бъде интересна за слушане хиляди пъти. Само така няма да е поредният запис, който е претупан, направен набързо, недомислен, но пък е пуснат в ефира и се чудим защо хората не го слушат, не го харесват, не го ОБОЖАВАТ така, както правят с други песни и певци.

Певецът има гласа си за инструмент и трябва да го владее не само технически добре, но и творчески. Хората обичат да слушат истории. Обичат да си говорят и да им говорят, а когато това стане и чрез песента публиката се превръща във верни почитатели.

Ако възникват въпроси можете да ми пишете ТУК!

Също така можете да ме намерите във Facebook!

Присъединете се към групата за Публична реч за деца!

Подпишете се в канала ми в YouTube!

Присъединете се към моя канал в Телеграм!

 

Успех!

No comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *