2 големи “тайни” за 1 “малък” жест!

С малък жест или поглед можете да напомните за нещо, което сте говорили ( пели ) преди малко и да върнете емоциите в сърцата на хората отново.

2 големи "тайни" да 1 "малък" жест!

Знаете какво е вътрешно фирмен хумор, нали? Знаете как понякога се чувстваме като чужденци в компания дори и на близки хора, които не сме виждали отдавна. Един казва дума или прави жест и всички прихват да се смеят. Разни пози или странни погледи създават усещането за повторно преживяване на нещо, което ни се е случило. Емоциите ни заливат на секундата. И всичко се повтаря и така многократно, докато конкретен жест или дума не остане в историята или пък просто се превърне в емблема за винаги.

Всеки ли може така? Всеки ли би могъл да накара някого или група хора да реагира по някакъв начин само с един жест или поглед?

Като ученик не веднъж се е случвало след филм да започнем да повтаряме дума или фраза. Това автоматично превръщаше компанията ни или в коВбойци или в ченге, което е страшилище за всички бандити. А понякога пък в индиански вожд. В днешно време индианците и каубойците са неизвестни архаични създания, които не употребяват мобилни телефони и таблети. Това ги прави изключително непопулярни сред децата. Но пък има капитан Америка, Човекът паяк, Батман и т.н.

Capitan America

Например днес ако искате да накарате приятелите да ви потвърдят, че сте се справили с нещо както трябва е нужно да направите жестът на  триумфа познат на английски като Dabbing. Веднага всички на възраст около 15 години разбират какво трябва да направят. Да поясня. Лицето се скрива в сгъвката на лакътя на едната ръка а другата се вдига високо и в страни.

Macron dabbing

Сленга или жаргона какво са? Точно такава форма на общуване, в която използваме познати и не особено литературни изрази, за да можем да се идентифицираме с определена група или прослойка хора.

Силата на жеста, вербален или мануален тогава, когато е познат, когато е разбираем и когато носи емоционален заряд е огромна и всеки би искал да може да владее такава техника на комуникация. Дори ако се загледаме в поведението на известните артисти ще забележим, че те ни показват поведение, стъпки, част от или цели хитове, които карат публиката да реагира по един и същи начин. Вие не искате ли да можете да правите така? Да предизвиквате реакции, които ви носят дивиденти под формата на аплодисменти, цветя след концертите, сълзи или смях. . .

Всеки го прави, но да се научиш да използваш инструмента „Напомняне на състояние“ или „Събуждане на преживяна емоция“ е майсторство, за което се иска подготовка. Сега ще ви предложа няколко простички техники, които ще ви помогнат да се справите с напомнянето на преживени емоции.

Често пъти в уроците си казвам, че ние не сме в датската ясла или детската градина. За това не е нужно да повтаряме един жест по сто пъти ако някоя характерна дума или изречение се повтаря много често.

На какво се дължи това, че малките дечица повтарят едно и също движение толкова пъти, колкото се повтаря дума или припев в песента? На това, че първо те нямат нужния житейски опит. Второ често пъти дори не знаят някои от предметите или героите, за които пеят. Третото е, че няма кой да им обясни какво и как да направят, ца да изглеждат по-нормално на сцената, а не като малки и зле сглобени роботчета. Все пак това е приемливо за тях, но за човек на 6, 7 или 8 години и по-голям това не е нормално.

Какво да правим? Ако в първото изпяване на припева сме показали слънцето с ръка следващия път можем да го погледнем. А след това можем да кимнем с глава в същата посока. Важно е да се уточни, че указващите посока жестове трябва да са все натам, накъдето сме „поставили“ слънцето още първия път. Създаваме модел в съзнанието на зрителя. След това просто му го напомняме.

Има и обратното на това действие, когато правим нещо, което може би в началото не е съвсем ясно защо се случва, но в някакъв по-късен момент от песента се дава отговор на това физическо действие. Нарича се Предявяване. Тук модела не е в текст, предмет или човек, а в действието. Жеста или погледа, който се повтаря много пъти е нещото, което остава в съзнанието на зрителя. Отговорът може да е в текста или в последващо действие. Зрителя ще запомни жеста и винаги ще го свързва с тази песен и конкретното изпълнение.

Запомни силата на жеста!

Какви са рисковете на едно такова поведение? Ако приемем, че трябва да направим първия вариант и да показваме, примерно слънцето по няколко различни начина, то би било добре да имаме голям набор от жестове, с които да показваме. Това се налага защото ако трябва да изпеем песента два пъти по ред, да речем на конкурс.

Първо в конкурсната програма и после на гала концерт, то двете изпълнения трябва да изглеждат различни. Да носят характера на образа и песента, но да не повтарят дословно всеки жест и стъпка. Правя уговорка, че не говоря за хореография. В случаите, когато имаме поставен танц няма как да променяме танца.

Да се върна на жестовете. Във второто изпълнение показването на въпросното слънце е добре да бъде с поне няколко различни жестове или поне жестовете от предното изпълнение да не се повтарят в същия ред.

Точно обратното е положението с втория случай. Повтаряме един и същи жест няколко пъти, за да може публиката да си създаде модел в съзнанието чрез действието.

Как се постига това? След като сте определили характера на образа си, основното послание и вече започвате сценичната реализация на песента е нужно по време на репетициите да правите видеозаписи, да ги гледате и анализирате. Целта е да се получи изпълнение, което изглежда естествено като нормален разказ, нормален монолог или просто споделяне.

Научете малко повече за Жеста ТУК!

Големият артист за това е титулуван „голям“, защото неговите представления винаги изглеждат сякаш сега спонтанно ни разказва тази история и никога не я е наизустявал. Като че ли историята се е случила на него, а не я е чел и репетирал часове наред.

Всяко едно прекрасно изпълнение коства часове и дни репетиции, търсене на най-подходящия и внушителен образ, изучаване на човешко поведение, съдби и реакции и още много и много мънички детайли, които правят изпълнението да изглежда естествено на сцената. А ние това искаме – да изглеждаме естествени на сцената. Да скрием притеснение, незнание или липса на житейски опит зад представяне, които ще внуши нашето послание по най-убедителния начин.

Super stars

Нееднократно вече завършвам с думите, че за да се успее трябват упражнения и анализ на това, което правим. Това са двете големи “тайни”, които трябва да научите. Ако не го разберем на време просто ще закъснеем за успеха си!

Ако възникват въпроси можете да ми пишете ТУК!

Също така можете да ме намерите във Facebook!

Присъединете се към групата за Сценично поведение!

No comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *